Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в

 Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас. Отстои на 5 км северно от основния път Бургас – Малко Търново, на 9 км от гр. М. Търново и 83 км от гр. Бургас. Селото е разположенона високо, огледно било, над долините на реките Мечи дол и Велека. От Стоилово се откриват красиви панорами към Босненското било, с “кацналите ” по склоноветемуселца, към историческата околност Пeтрова равнища с паметника на Преображенци, както и към вековните букови гори на резерват “Средока ”, ситуирани на стръмния десен бряг на р. Мечи дол. Населението на Стоилово към2011 година е 71 души.

 Счита се, че Стоилово е едно от най-старите хесакийски селища в Странджа. Заселено е на това място преди 250—300 години, а до тогава е било към 5 км на запад в местността „ Юртя ". При заселванетов Стоилово се вляло и половината население на тогавашното село, което се намирало в коритото на река Велека, при вливането в нея на Младежка река. В остарели предания се приказва, че на това място пръв се заселил някой си дядо Стоил със своя жанр. Селото се загатва за първи път в османски регистри от 1731 година под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. И от Стоилово първите изселници излизат по време на Руско-турската война от 1828-1829 година,за да се заселят в Южна Русия. В една стоиловска национална ария от това време се споделя:

Сбирай, Калйнко, рубата,
сбирай я, човаллясвай я
ф пуста Русия да напредък —
ф Русия лесна леснина...

 Следващите изселвания са свързани със събитията към Освобождението и Преображенското въстание, като стоиловци са се настанявали в пограничните села — Н. Паничарево, Крушевец, Веселие, Приморско, Извор. Жителите на селото вземат ефективно присъединяване и дават значително жертви в освободителните войни, изключително в Преображенското въстание (1903 г.). Войвода на смъртната тайфа в Стоилово е Стоян Караибишов (1852-1945) прочут като Караибиша, когато избухва въстанието той влиза в четата на Дико Джелебов и взе участие в сраженията при родното му село и село Калово. Край Стоилово е местността Петрова равнища, където през юли 1903 година е взето решение за начало на въстанието в Одринско.

Пленителното Трънско ждрело

На разходка в Малко Търново

 Стоилово е било типично колибарско странджанско село. Колибарските групички, пръснати по чукарите и по крайбрежията на реките Велека и Аидере, носят названия Дуженково, Петрова равнища, Велека, Кафката, Попиново, Острата чука, Щуровци. Близостта на трите реки - Велека, Мечи дол и Младежка, и изобилието от леска по поречията им, основали условия в селото да работят огромен брой майстори кошничари.Те снабдявали с кошове за риба, дървени въглища и грозде лозарските, рибарските и въглищарски центрове по цялото южно Черноморие. Днес това е единственият жив поминък в Странджа.

 Следи от древността се срещат в покрайнините на селището – тракийски могилни некрополи и останки от металургична активност. В Стоилово са непокътнати остарели къщи, строени през ХVІІІ – ХІХ век, като най-впечатля ваща е била къщата на Янаки Коюнджоолу. Двуетажната постройка с резбовани тавани и долапи е била най-голямата селска къща от ХІХ век в Странджа. Обявена е за архитектурен монумент. Днес, за огромно страдание, тя е изоставена и полуразрушена.

 Освен остарялата селска църква " Св. Пророк Илия " с най-старите олтарни двери в Странджа (XVII в.), други християнски паметни обекти в и покрайнината на Стоилово са:параклисите - " Св. Илия ” – на края на селото в източна посока, и “Св. Георги ” – на към 9 км западно от селото в м. " Нивище " ; както и столнините: " Св. Дух " - в самото село; " Св. Св. Константин и Елена " - в северозападния завършек на селото; “Св. Костадин ” - на 1 км северно от селото, “Св. Троица ” – на към 3 км североизточно от селото, на брега на р. Велека, " Св. Петка " - на към 4 км източно от селото, в местността " Кафката ". Особен интерес съставлява стоиловското пещерно светилище “Св. Марина ” - на към 5 км югоизточно от селото. То е едно от двете пещерни светилища в Странджа отдадени на светицата (другото се намира край село Сливарово). Празникът на селото ев деня на Св. Св. Константин и Елена.

 Изключителна естествена забележителност е водопада " Докузак " на река Айдере, името му в превод от турски значи девет извора. Тук се намира най-компактното от разпръснатите в този регион залежи на застрашения от изгубване кримски чай (Sideritis taurica). Мястото е превърнато в предпазена околност,дори в последните години се вършат сполучливи опити на изкуствено размножаване на редкия разстителен тип. В днешно време селския туризмът и изключително огромния интерес към закупуване на остарели селски къщи се явяват главния мотор за възвръщане на живота в село Стоилово и района.

Инфо: www.svetimesta.com